бунтарЪ

Искам, искам, искам.. и все така заспивам..

2011-03-09T04:25:00.000-08:00

Искам пак да имам левче в джоба и с него да си купувам захарно петле.. или замръзено сокче..

И да нося резедав клин на бели цветчета, да го цапам, докато си късам череши от нечия градина..

Искам още да вярвам в ДАМА ПИКА, да ме е страх от нея, а не от това, дали ще получа заплата, дали ще успея, дали ще намеря принца на белия кон...

... и да играя на "Гоненица", нищо, че тичах най-бавно и винаги бях последна..

Искам си сериалите като Досиетата Х, а не вампирски истории..

Искам да си карам безгрижно колелото, да бера зюмзюли на мама за 8ми март, да й рисувам картички..

Искам да си лежа на поляната на Папазчаир и да гледам звездите. Те да падат и аз да си пожелавам да срещна агент Мълдър някой ден :))

Искам баба да вика мен и приятелите ми, защото баницата и пърлената царевица са готови..

Искам си онзи голям хамак, на който лягах, затварях очи и слушах само горските птици..

В1-отрова си има блог.. - отровен!

2011-02-13T06:36:00.000-08:00

Моята В1-отрова си има блог.. Отровен и секси, точно в нейн стил!!!
Сега остава само В2-Център-Люлин да си направи, за да затоврим кръга sex and the city - блогъри... Щипка захар, лудост, фина арогантност, много хейт, шизофреничност и т.н.

...

2011-02-03T13:31:00.000-08:00

Безжизнено стичаща се по дивана
по канеления диван.
Едва си отварям очите,
миглите ми прилепват тежко,
сковани са, не пърхат...

Дишам по навик, без желание,
без желание ме вдишват,
ала позволявам..
Защото нямам сили да говоря,
а думите са заклещени в трахеята..

Чувствам вкус на кръв и на тъга,
гася догарката на цигарата директно в белия си дроб..
Защото вътре там е кухо, от известно време...
Косата ми е като ръждясал синджир,
искам да я изскубя...

Да бъда точица в ъгъла,
никой да не ме забелязва.
Ако ме вижда, да ме подритва,
да ме снижи.. да стана дъбов паркет...

Тогава ще поглъщам топлината,
подметките ще скърцат над мен,
ще ми правят серенада...
Пархта ще оставя стъпки,
там, където трябва да отида..
Там, където е моето място...

Къде е мястото ми?

Жица, брат ми..

2011-02-03T09:09:00.000-08:00

... си търси спонсор за рок концерти...

Много станаха, издъхвам финансово..

Моля, мили хора, купете ми билет за Блайнд Гардиън, Джудас, Уайтснейк и ГуаноЕйпс.. За другите ще се погрижа сама..

Ваша,
Жицо-любка

О, Банана - епопея за пошлостта

2011-01-26T07:12:00.001-08:00

Мислех си, че маанетата и чалгата са си безвъзвратно заминали, а на тяхно място удобно се е настанил стилът поп-фолк с наченки на хаус, рок, поп и т.н. Уви!

Пътувах тези дни с автобус Столица-Градът-Столица (родените в Градът ще ме разберат защо го наричам така) и останах шокирана... Текстовете за банани, парички, зелено, чичко милионер, колички, баровци и ланци са си все там, заменени от актуалните съвременни думички за тези неща..

Чух извратени неща! Порно!...
... залушах се... стана ми интересно...

Порно! Секс! Пари! Шоколад! Клуб! Тузара! Искам те, да, да.. Порно! Пошлост!

Нямам идея кои са пеВачките...

...започнах да си ги представям как изглеждат, как са живяли, какво са учели, с какво са се хранели, от какво се интересуват, как са ги възпитавали, с кого ли излизат... Най-общо, опитах се да "нарисувам" в съзнанието си тези странни същества, които имат смелостта да пеят подобни неща..

Отказах се! Предпочитам да си мисля за солата на М.Шенкер или за предстоящите дати на Скорпионското турне...

Да си изгният в пошлостта... При тях мирише! Но на тях им е хубаво!
Мирише им на мърша и изпражнения, но те си мислят, че е е "Шанел"...

Дано някой ден "сляпо да прогледне"...!

Пухено-нощни раздумки с В1 и В2..

2011-01-24T12:33:00.001-08:00

Говоря си сега.. с моите чикс енд дъ сити приятелки.. От унито.. Обичам ги.. В1 и В2.. В-та с пижами.. Саманто-Миранди.. Обичам ги, бе!

И си говорим за дърводелците и тузарите в живота ни.. Или (sexANDthecity) казано, Тузара и Ейдън.. Този, който бяга и е блян, и този, който обича и е готов да поднесе света в нозете ти..

От дума на дума, В1, която като се запознахме преди 5 години, рече: "Не обичам да ми бъркат фамилията. Ще я запомниш, защото е ..... като ОТРОВА!" :) Та В1-отрова стигна до заключението, че гоним или богатите и красиви мъже, или дърводелците.. (хм, звучи трисмислено)..

Обаче не.. Аз поне не гоня нито богати, нито красиви.. И дърводелци не ми се е случвало да гоня.. Мисля, че гоня призраци.. В2 - център:люлин лайква..

Ама как се ... призраците.. Пухено? А русалките (това е много труден въпрос, който разискваме от 2 курс). Дам.. Такива ми ти работи.. Тузари и дърводелци, призраци и русалки.. Паралелен свят по оста Толстой-Ив.Вазов-Мотописта-Люлин- Ман. Ливади..

Всъщност разговорите ни винаги са били гениални! Стигаме до уникални заключения... Особено на по вино и бира в "Хепи Хаус".. Жалко, че не си пазя хвърчащите листчета, на които ги писах с пиянско-разкривен почерк..

...Но съм сигурна. И в бъдеще ще "раждаме" още и още.. На по чаша "Мохито", с които В1-отрова ме напива... В2-център:люлин придържа.. и т.н., и т.н.

Та, пухено ли е, според вас?

Детето в мен!

2010-06-01T01:46:00.000-07:00

Днес е първи юни! :) А аз дори и пристъпваща уверено към 23-тата си годишнина, съм си все още едно дете... В този пост ще напиша какво обичах да правя, когато бях на...7...8...9...10..11...12... годинки!

1. Обожавах детските! Като всяко малко дете! :) Е, вярно, че когато бях малка, рисуваните герои бяха мили, усмихнати и винаги поучаващи. Сега, когато се загледам в продукцията за хлапета, ми иде да повърна... (блах!). С радост и лека тъга си спомням за Костенурките нинджа, Капитан Планета, Ну Погоди, Плодчетата, Мишен Ваян, Мариан Първата, Пиф и Еркюл, Пауър Рейндвърс, Денис Белята (по kRTL), Делфи и всички готини филмчета, които пускаха в събота и неделя вечер по БНТ... Аааа, да не забравя и "Милион и едно желания" с кака Лара, което всички със затаен дъх очаквахме, а 1 юни с него, добиваше още по-детско-шарени-карамелено-шоколадово-усмихващи се очертания.

2. Игрите! "Да бият, да бият камбаните", "Миженица" (известно и като "Жмичка"), "Бъззз", "Стражари и апаши", "Съкровище", "Кър", "Ластик", "Капитане, капитане, какво е морето", "Майко, може ли..", "Кутия" и всичките останали готини игри, които те карат не само да се забавляваш, но и те карат да се движиш (нещо непонятно за днешните деца), да бъдеш стратег, да се развиваш... Междудругото, аз бях най-бавното и тромаво дете.. :)

3. Рисунките. Обожавах да рисувам! Правех го непрекъснато и то доста добре (не прозвуча много скромно, но в сравнение с "творенията" на сестра ми, си бях чист гений!). Рисувах основно глави и си измислях истории, кръщавах ги, те си говореха.. И до ден днешен рисувам. Само ако видите колко различни типажи се мъдрят в работния ми тефтер.. хихи..

4. Музиката. Другата ми страст заедно с рисуването. От малка пея (това съм го взела от мама). В детските ми години, разбираемо, слушах сладникав поп а ла "Спайс Гърлс". Винаги съм си правела групи - дали със съученички, дали с приятелки от махалата. Непрекъснато си пеех и танцувах, а години по-късно, започнах да го правя и на сцена, както и да измислям сама текстове, които четейки сега са мега тъпи и.. детски.. :)

5. Театър. Аз бях май-малкият член на неофициалната театрална трупа в Гоце... Беше супер готино да си заобиколен от батковци и каки, които не само ти се радват, но не те пренебрегват, защото си "бебето" (както впрочем правеха какичките в махалата.. :( ). Играла съм какво ли не от 1 клас та чак до 11... В 12 вече бях "тежка" и писах сценарии... зЪцц.. Иначе най-голямата ми роля е на Малкия Принц, когато за второкласник научих 40 страници реплики!!!

6. Дрехите. Обожавах да съм в анцуг и с маратонки, но понякога бях и елегантна 5-6 класничка със сакенца и лачени обувки. Иначе се кефех да нося и плетените от баба блузони. Бяха хем много красиви, хем уникални, хем топлеха през зимата!!! :)

7. Мечтите. Ехх, мечтаех много като всяко дете. Даже прекалено. Първо бях сигурна, че един ден ще пея в световно известна гърл-банда и ще грабя всичките MTV awards. Даже си рисувах тоалетите, с които ще се появявам на тези важни събития. После исках да съм актриса. Пак бях сигурна, че ще покоря Холивуд. И колкото и всички около мен да се опитваха леко да поспушат балонните ми мечти.. тЦ.. аз си вярвах безрезервно! Между пеенето и театъра, исках да съм детектив. Даже се разхождах в къщи с уоки-токи, пистолет на капси и тефтер с важни (?!) записки!

8. Писането. Дамм.. и пишехх..На 8 - басни и приказки с илюстрации. После разкази. В шести клас започнах първия си мини-роман, а в 7-ми - биографията на групата ми (хахаха). Пробвах и комикс - не ме изкефи!

Сега съм.. пораснало дете, последна година ПР в НБУ, с близо 2 години стаж, без чак толкова смели мечти. Но все така рисувам, все така пея.. (само че сама, защото съм станала далеч по-несигурна, срамежлива или страхлива, ако щете)... Все така обичам шоколад и чипс, видеоигри и да се сърдя и тръшкам като първолак!!!

И отново - ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ДЕЦА! :)

I love you, Kiro, I do!!!

2010-05-31T06:34:00.001-07:00

Киро... Име, звучащо обикновено, за един не особено обикновен и стандартен човек..
Киро е странно животно. Кръстоска между люлинска превъзходна и московска породиста. Естет. С усет. Усмихнат широко, усмихнат престорено, усмихнат под влияние на..
Журналист по професия, ПР по образование, режисьор по желание, пияница по призвание.
Киро, който често носи ухание на бира и куп девойки около себе си. Магнит за всички.. Да, значи е магнетичен и заразителен, а според Васи, понякога и отвратителен.
Измамник с жизнерадостна физиономия, той е много над нещата.. Над всичко и всички... Някъде там, далеко ... далеко.. до Люлин...
Аристократично простеещ, изкусително смучещ "бИбОтО" на наргилето...
Крие се под шапки или избуяла коса, с карирана ризка и офърфани чанти, ала все така магнетичен. Понякога забавен, а според Васи, понякога досаден...
Но и Васи много го обича. Както всички го обичат. Киро е Реймънд в България. Или поне в София. Или поне в Люлин. А ако не в Люлин, то поне в НБУ... Абе всички обичат Киро в програма "Масови комуникации", випуск 2010...
Киро е жаргон, който ти изкълчва езика. И мента, и ракия, и мента с ракия. Пише увлекателно и винаги бяга от темата. Това не му пречи да влезе под всяка кожа.
Идеен. Креативен. Лигав. Това е заветната комбинация, с която с лекота взема всички изпити... + други медикаменти..
Т1000 е създадена за Киро. Малко, уютно, леко ретро и само за лични хора. ... Защото истинският Киро е само за лична консумация.
Истинският Киро е леко скучен, меланхоличен и влюбен.. Но все пак си остава измама с голямо "И". И въпреки всичко, ние продължаваме да го обичаме. (Нали трябва да приемаме недостатъците на хората около нас).
Киро си има хора за всичко - за правене на филми, за пушене, за пиене, за зубрене, за разтоварване, за Т1000, за бира (пиенето на бира не спада към "за пиене"), за вестник "За Люлин", за обичане, за заяждане, за перчене, за ПР-стване...

Такъв си е той - шемет безнадежден...

П.П. Предавам топката на Чудолина, която също ще направи подробен анализ на тази сложна натура, но от различна гледна точка!!!

We love you Kiro, we do!

Седемте смъртни гряха

2010-05-26T05:24:00.001-07:00

аз съм гняв...
лудост, огън, ярост..
гняв...

За гръмотевиците през май и още нещо...

2010-05-26T04:03:00.000-07:00

AC/DC в България!!!

И това не е мираж, сън, блян, мечта или реакция след употреба на забранен вид стимуланти!!!

Това си се оказа пълната, жестоката, разтърсващата истина!

Минаха почти две седмици след уникалния концерт на легендите в рок музиката, но аз продължавам неуморимо да си тананикам "Dirty deeds done dirt cheap" и да се поклащам в ритъм!

Признавам, не съм чак die-hard фен на AC/DC, но всеки себеуважаващ се ценител на рок музиката няма как да пропусне подобно събитие!

За съжаление, въпреки че реагирах почти светкавично при пускането в продажба на билетите, не успях да се докопам до заветното FRONT STAGE ( после възникнаха и други колебания за липсата на билети, различна от масовата рок истерия)...

Така малко преди Коледа си имах местенце във Fan Zone, което като цяло хич не беше зле... но за човек, подскачащ винаги буквално на метри от любимците си, ми се стори някак.. рок стерилно...

Цял петък (14.05) си бях като ударена от гръм! Не ме свърташе на едно място и исках час по-скоро да се пека на стадиона. Мислех си, че като на всеки друг концерт, теренът ще започне да се пълни поне към обяд. Съответно, влизайки към 3 часа, ме обхвана истерия, че няма да успея да се докопам до яки места в приемливата ( с уговорки) фен зона...

Уви! За моя ОГРОМНА изненада, хората започнаха да идват чак към 6-7 и пропуснаха парещото слънце... Аз? Хм, аз вече съм свикнала и дори приемам многочасовото висене като щипка чар и неизменна част от велик концерт...

А концертът наистина беше велик! Няма да мога да го опиша... съжалявам. Който бил - бил!

Какво друго обаче ми направи впечатление.. Час преди китарата на Ангъс да проплаче за първи път на българска земя, т.нар. FRONT OF STAGE, където се очаква да са наистина маняците, започна да се пълни с... лелки, чичковци, малки неориентирани деца, Мис Крокодил - Българии и т.н. Общо взето - доста пълнеж! (като за най-фенската зона).

В един момент ми дойде на ум какво може би са направили Болкан Ентъртеймън... "Пускат" бомба, че два дни след продажбата, билетите са наполовина изкупени. Феновете се панират и започват още по-масово да изкупуват "останалите" свободни места. И така близо половин година преди събитието, всичко за БЕ е цветя и рози...

Какво се случи всъщност? Познати на познати безпроблемно са си намерили билети за пред сцената в самия ден на концерта.

С тези свои действия Болкан-а си гарантираха светкавични приходи и закупени билети (къде ли не), но за сметка на това лишиха много истински фенове от усещането да си толкова близо, че да подишаш от въздуха на любимците си...

Facebook мисли vol.1

2010-05-25T02:33:00.000-07:00

Имам 764358764354786 приятели във Фейсбук.

Няма как разгледам статусите на всички, но ще гледам да споделя с вас тези, които съм успяла да прочета, осмисля и оценя (със и без кавички)... :)

@ нека да е боса и нова

@ az sum kanibal, a ti si portokal :)))))))

@is old school soldier

@… Но ти търпиш, защото си Сърце!…

@Дали дали ама надали...

@Лошото настроение на околните ни влияе негативно!

@Айде, петилетката в съкратени срокове, или тази седмица ще е пет за четири... :))))

@Ей дупета, много мразим гъзетата!

@"Полагането на каквото и да било ПР усилие без елементарно проучване е все едно да скочите от самолет без парашут."

@MAKE WAY FOR THE BAD GUY

@Eла да те запозная с майката, на майката, на майката...

Пеперудките в стомаха....

2010-05-25T01:53:00.000-07:00

Попринцип не се радвам на сладникаво-захаросано-лепкаво-карамелените неща...

Обаче днес ми е адски слънчево, весело и влюбено... За това ще попиша за пеперудките в стомаха...

Поне веднъж в живота сте ги усещали, нали?

Пеперудките, които гъделичкат приятно, когато получите дългоочакван смс

Тези, които ви държат будни цяла нощ, докато като режисьор на филм подреждаде в ума си предстоящата среща...

Тези, които доброволно предоставят шарените си крила, за да летите над панелки, трамвайни линии и будки...

Пеперудките, които карат същите тези панелки, трамвайни линии и будки да изглеждат красиви и естествени...

Гъделът, който схваща лицевите мускули в перманентно усмихната и грееща физиономия...

А какво ли чувстват пеперудите, когато са влюбени?

Инжектирай ми любов

2010-05-25T00:27:00.000-07:00

на легло ли болен легнах
бяла стая без звезди
по земята портокали
нямам братя ни сестри

страхове с игли забождам
и солта със жица ям
тялото ми е без кожа
теб те няма аз съм ням

инжектирай инжектирай
инжектирай инжектирай ме с любов
инжектирай ми любов

тънки змии с пръст набождам
и се давя в кладенци
дяволите са набожни
и въртят на пръст души

ослепях от много думи
оглушах от тъмнина
мойто тяло ми е тясно
ще се сгъна в точица

инжектирай инжектирай
инжектирай инжектирай ме с любов
инжектирай ми любов

...............................................................................................

Силен текст, слаба музика...
И ако не си причиняване "зомбирането" с ритми, идващи сякаш от отвъдното, а просто разгледате текста като ... прощален стих..., вярвам че много ще ви трогне... Особено болднатата част...

Малкият човек с големия глас!

2010-05-24T23:45:00.000-07:00

Годината е 1948...

Месецът е май...

Светът/ Вселената/ Съдбата/ БОГ ни дарява с две велики, уникални, непреходни неща...

ЦСКА (05.05.1948) и Клаус Майне (25.05.1948)...

Само в рамките на 20 дни се създават/раждат две от нещата, които завинаги са променили живота ми.. и ще продължават!!!

ДНЕС Е 25 МАЙ!!!

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, КЛАУС!!!

БЛАГОДАРИМ ЗА ГЛАСА ТИ, ЗА МУЗИКАТА ТИ, ЗА ДОБРОТАТА ТИ, ЗА УСМИВКАТА ТИ, ЗА ПОЗИТИВНАТА ТИ ЕНЕРГИЯ, КОЯТО РАЗСТИЛАШ СРЕД НАС!!!

ПРОДЪЛЖАВАЙ ТАКА ПОНЕ ОЩЕ ТОЛКОВА ГОДИНИ! :)

П.П. 1948 е велика година!!!

Улици

2010-05-21T05:59:00.000-07:00

Днес ми се наложи ( а на мене често ми се налага, защото съм природно НЕориентирана) да разцъкам БГмапс (живи и здрави на изобретателите му!). И се загледах по-обстойно върху имената на улиците.

Стана ми доста любопитно, а смятам, че може и да е забавно... :)

Как ви се струва да живеете в кв. Надежда, на пресечката на ул.Свободна и ул. Република ...или в кв. Борово при бул. България, над кв. Гоце Делчев (пояснение - в България, до град Гоце Делчев се намира село Борово)...

Любителите на снежно бялото, изпрано от "Персил" или "Ариел" (де да знам), може да се установят някъде около пресечката ул.Бял Люляк и ул.Бели Дунав, а за туристите - ул.Природа и ул.Родопски извор ....

...за повече информация - БГмапс :)

Тенк Ю!

I`m back!!!

2010-03-10T09:24:00.000-08:00

Честита Нова Година!!!

Честита Баба Марта!!!

Честит национален празник!!!

Честит 8ми март...

.. и т.н...

Толкова отдавна не съм писала, че ... мога да напиша един пост само с честитки.. От мен и за мен.. защото май никой не чете.. :)

Много промени, за хубаво или за лошо.. Надяваме се първото.. Аз съм си все така руса и все така - ЦСКА, ЦСКА и ЦСКА...

Повече и по-смилени неща - утре, другиден, догодина... Сега съм вече на бира и буквите ме удрят по челото. А и чакам грозните и дребните Ман ю и МилЯн да пориткат ...

П.П. Пък и трябва да сготвя чушки бюрек (усмивката се разлива доволно по лицето ми, сякаш съм вторият Иван Звездев aka Звезделинчо)

АЗ, АЗ, АЗ....

2009-04-14T02:00:00.001-07:00

Дълбоко ненавиждам хора, които винаги и на всяка цена искат да са център на внимание; постоянно се изтъкват; всяко изречение им започва с "Аз", въпреки това че никой не ги пита за тях...

Е, аз сега ще си спретна едно Аз-пъзелче, пропито от ирония и по-скоро (анти)АЗ. Искам само да отбележа, че АЗ страшно много се обичам, но съм лишена от всякаква доза желние да се изявявам, изтъквам и самохвалствам.

В този текст можете да ме опознаете. Това наистина съм аз. Не лъжа, не преувеличавам, не натоварвам текста с излишно авторско въображение.

Аз съм егоист. Умерен. Не го крия, защото е прозрачно. Осъзнах, че на този свят има твърде малко хора, заради които мога да преглътна този свой егоизъм. И все пак, за да оцелявам и щадя нервите, а и лицето си от ранни бръчки, съм егоист.

Аз съм ужасен чревоугодник. Лакомията ми е голяма и за нея няма лек. Обичам сладолед - всякакъв, особено ако има карамел под каквато и да е форма. Обичам гадни мазни храни :) Обичам люто, много солено и кисело. АЗ обожавам шоколада и не мога без него. А бързите храни - олеле, не мога без тях!

Аз съм доста избухлива, ужасно избухлива, тотално избухлива. Бързорека съм, пълен кибритлия. Понякога досадно сръдлива.

Аз пия в нормални граници.

Аз пуша в ненормално, непозволени граници. Комин със здравен проблем.

Аз не обичам да ми дават съвети и рядко ги слушам. Предпочитам да се опаря и чак тогава си вземам поука.

Аз съм голям инат, дървен философ, адски твърдоглава.

Аз закъснявам за срещи. Редовно.

Аз съм малка лигла :) Абе, хайде да не съм прекалено лоша към себе си. Аз съм симпатична лигла :) Глезана.

Аз не обичам плодове, диети, здравословна трева ааа..храна.

Аз не обичам да спортувам.. мързи ме, бе :P

Аз имам особена форма на раздвоение на личността. Все още обаче няма видими за всички симптоми.

Аз не мога да си правя хиляди прически с дългата ми коса и не мога да си рисувам красиви цветя по ноктите. :( Тъжно... а толкова много искам.

Аз не мога да ходя на високи токчета и ги избягвам. Аз попринцип съм лишена от грация. Аз съм подгърбена и вероятно стойката ми изглежда страшно грозно отстрани.

Аз псувам. Често. Е, така си освобождавам негативната енергия.

Аз, аз, аз...

Разбрахте ли за мен?

А колко от онези самовлюбените и съвършените (но само според тях и цялата им рода) са готови да продължават "АЗ" - изреченията си, разкривайки лошите си черти и навици?

За думите...

2009-02-11T07:59:00.001-08:00

Замисляли ли сте се някога как думите се изтъркват до толкова, че ги използваме повече по навик, отколото влагайки някакъв конкретен смисъл.

Често използваме изрази като "Добър ден", но уви, рядко се замисляме, че пожелаваме нещо толкова хубаво и ценно в днешно време - един добър ден. Ако някога успеем на мига да уловим пълния смисъл на всяка една дума, няма как да не почувстваме приятно парене на лъжичката от емоция. А колко рядко ни се случва... В крайна сметка дните ни наистина не спадат в графата "добри". Те може да са всякакви, но не и добри. Има кални дни, има дни на задръстване, има сиви дни, има шантави дни, има весели дни, има лигави дни, има слънчеви дни, ала все по-рядко.... дните са добри. И когато от добро възпитание, учтивост или задъление някой се обърне към вас с престорено добра или фрапиращо фалшива усмивка каже : "Добър ден!", е хубаво да се сетим за гореспоменатото и да се замислим. Ще помислим секунда-две, вероятно, по време на които, той/тя ще се смути, чудейки се защо сте замлълчали. Ще помислим колко всъщност хубаво е днес денят да е добър - работата да започне спокойно, да имаме достатъчно време, за да обядваме без да бързаме, да не сме напрегнати, да пускаме по шега-две с колегите, да си правим редовна пуш-пауза, а след работа да побъбрим сладко с приятели на чаша фрапучино или бяло вино (според настроението и вечерните планове).Тогава вероятно ще осъзнаем с пълна сила, да по дяволите, адски е важно днес моят ден да е добър. Ще се усмихнем широко ( събеседникът още повече ще се смути от странната усмивка, разляла се по лицето ми след дългото мълчание) и ще благодарим, отвръщайки със същото.

В последните месеци често ми се налагаше да ходя до "Пирогов". Повечето пъти след 8 вечерта. Чувството е достатъчно неприятно и подтискащо, за да ви описвам подробно. Достатъчно е просто да спомена, че на фона на сковаващия студ навън, вътре бе адски топло от тъплата, ох-каща и кашляща - чудна симфония, бомбардираща слуха ми! След цялото висене по сивите коридори и взиране в една точка, пресметливо отбягвайки разни кървави картинки, след поредния преглед и поредната порция благодарности и благословии отправени към доктора, му пожелах "Лека вечер" и видях как потъва в десетия кръг на да - претъпкания коридор на болницата. Излизайки се замислих как всъщност е възможно нощта му да бъде лека. Това е абсурдно! Подигравка! Подсъдимо! Хах! Невъзможно! Думите просто се бяха изпълзнали бързо от устата ми от чисто възпитание и също толкова бързо преминаха през ушите му, без дори и за миг да си помисля какво всъщност му желая и постижимо ли е, вниквайки в конкретиката на ситуацията...

Странна работа са думите. Красиви, но понякога изтъркани от ползване. За това, старайте се поне в 2% от случаите да се гмурнете в истинската им същност, да усетите дълбочината, да се осъзнаете и.. да пожелаете! От сърце, не просто по задължение!

П.П. Наближава Св.Валентин !!! Дали същото не важи, дори и с още по-голяма сила за "Обичам те!" ???

Малко разнообразие

2009-01-28T04:42:00.000-08:00

Е, най-накрая и аз да успея да си разнообразя делничните следработни вечери. Наистина не ми се беше случвало от доста време, защото Murphy`s law си знае работата. Когато най-малко трябва, се струпват милиони проблеми - кои дребни и лесно решими, кои по-гаднички - ей така, за идеята да не ти е всичко на 6. Не се оплаквам... :)

Та днес ще поразпилея енергия на волейболен мач, а утре (в другата крайност) ще отворя сетивата си за балет "Зорба Гъркът" (лелее, откога го чакам!!!). Супер, нали? Колко хубаво е, когато човек може да "зареди батериите" и то чрез различни във всяко едно отношение начини, носещи своя уникален емоционален привкус.

Разликите - много! Приликите - красота, представена от различен ъгъл; любов, почувствана по различен начин и...

...хореографията, разбира се :)

А междувременно, уча, защото сесията зове... А и в работата не можем да се оплачем от бездействие :)

Ходене по мъките за няколко минути "слава"

2009-01-20T05:52:00.000-08:00

Когато и кафето спре да помага, става много зле! Така се случи... Кафето СПРЯ да помага, недоспиването трябваше да се компенсира с много енергийни напитки, а главоболието с опасен за здравето брой "Аулин".

То наближаваше, времето ни притискаше, ние се панирахме, после изнервихме и най-накрая ни обхвана истерия... след това блажено спокойнствие от безсилие дори да се нервираш...

Вкъщи - леко повишаване на тон, спорове, караници... мълчание (жестоко скарани)..

Е, цялата тази усилена подготовка (придружена с оргомно количество тютюн), тази цедка за душицата и този трион за нервната система ще свърши за 15 мин. и дори никой няма да си направи труда да се трогне за повече от 3 секунди, заради досадното ръкопляскане (не за друго, но нали уж е редно..пфф)

Ходене по мъките за 15 минути "слава"!? Дали си заслужава?!

За гражданското общество, протеста и още нещо...

2009-01-15T07:18:00.000-08:00

Поздравления, скъпи сънародници!

Ние вече започваме малко по малко да се събуждаме от 20-годишния зимен сън и да показваме някаква гражданска позиция (всъщност на няколко пъти частично се пробуждахме през годините, защото вече дори и българското обчедушие в един момент не успя да абсорбира цялата тази горчилка).

Поздравления, скъпи сънародници, за протеста. За това, че еколози, студенти, пенсионери, земеделци и т.н., подбудени от различни неща, се вдигнаха без страх, за да заявят гласно недоволството си!

Поздравления! Вече май започваме да наподобяваме на едно единно гражданско общество, а не на диви племена, отказващи да възприемат дори и капчица от европейския манталитет и безрезервно защитаващи някои уродливи балкански черти.

Поздравления и на всеобщите герои - сините лумпени! Те за пореден път доказаха, че червената агитка е не само по-вярна, многобройна и креативна, но и по-интелигентна във всяко едно отношение (Не че армейците нямаме мнение за случващото се, просто знаем как да изразим недоволство без да пречим на мирно протестиращите граждани.

Хей, тийновете с качулките, всички разбрахме колко сте страшни, колко мразите гадните "куки", колко велики сте, какви хуулс за пример на целия свят сте! Успяхте да опорочите идеята на будните българи, да убиете желанието да се изкажат, да покажат емоция за сметка на вечното търпение!

Поздравления, че продължавате, БЪЛГАРИ! От работа, учене и анализи за газовата криза, не съм имала много време да преосмисля своята позиция и дали споделям идеите ви за всеобщо недоволство.Подкрепям обаче желанието да спрем да навеждаме главите и само да цъкаме с език!

Ужас! Карнавал на екрана

2009-01-10T09:49:00.000-08:00

Искам да направя филм. Искам да продуцирам, да режисирам. Много искам. И искам никой да не го разбере. Да го оплюят, да не се гледа, дори да се забрави. Тогава аз ще знам, че съм направила нещо стойностно.
На пръв поглед в думите ми няма логика, нали? Но не е съвсем така...
Гади ми се! Гади ми се от родния ефир и от целия този бълвоч, „сготвен” не без, а с твърде много подправки. Пред „прекрасните” продукции, въртящи се по родната телевизия, дори и новият пайетен тоален на Шер би изглеждат стилен и изчистен.
Дано да не прозчува твърде крайно, но като ценител на истинските, стойностните и дълбоки неща, няма как да не изразя отвращението си от тевелизионния ни карнавал.
Чудя се с какво да започна – със завоалираното, фино щриховано порно или с циганската радост?

Да започнем с ромската перла – Азис. Не, нямам нищо против него. Не е виновен той, че 90% от България е всяка вечер хипнотизирана пред екраните, гледайки „Шоуто на Азис”. Признавам, и аз го гледах. И го гледах не за друго, а за да видя накъде вървим и как супер професионалисти работят с едно глезено дете.

"Дами и господа, шоуто на кича".

С плитчици или без, с изкуствени мигли, с дълъг маникюр, с многоцветна лъскава пола или с нова перхидролена перука – така изглежда Васко всяка вечер. Не е ли омаен? Не искам да издребнявам, но и интериорът също е плашещ. Прилича ми на странна смесица. Нещо средно между Принс и Ерос Рамацоти. Или по-точно смесица между изтънченост и авангард... Щипка от вкуса на продуцентите и... щипчица циганийка. Да се знае все пак кой води предаването.

Но да преминем основно към новия супер хит. Гледайки го, можеш да „научиш” куп нови нещица, с които да бъдеш хитов в квартала, като например какво би се получило ако чифтосаш певеца Крум и Миглена Ангелова или заради кого адреналинката Жана би станала гей. За подобно психо би мечтал и геният Линч. Измежду почти истеричните крясъци на Азис се прокрадва и гласчето на втория водещ в сянка – известната актриса Катерина Евро. Катето, която побърка майките и бащите ни с ролята си на Рени, сега побърква и родното тийн обещство с неадекватното си поведение. Но за младите то е толква модерно и те така му поддражават, че...

Ах, Рени, Рени...Дали някой е предполагал, че идеалът за жена през 80-те ще крещи „Васииилкее” и ще пуска по някоя и друга псувня след години в ТВ предаване. На това му се вика върхът на деградацията. Поредното доказателство какво прави безпаричието с талантливите хора, на какво са принудени да се превърнат. Дори съзнателно, както е в нашия случай.
Е, все пак, споделих, че има и идея професионализъм в цялата тази маджа с грозде. Бенда. Все добри музиканти, израстнали с любовта към музиката, към всяка нота, към всеки звук. За съжаление, те са принудени да влагат артистизъм и да се смеят, когато не им е смешно, на неуместните шеги на водещия – този погребан импровизатор.

От Азисманията до по-горе споменатото фино щриховано порно – „Островът на изкушението”. В него личното пространство на човекa не е стъпкано, а направо прегазено. Ние не съпреживяваме, а плуваме в мъката на отчаяните двойки. Това не е просто риалити, а гъдел за сетивата, тест за здравите нерви на зрителя, едно уиски без лед... Къде е сега Овидий, за да възпее новото „Изкуство на любовта”.
Усещате ли как толкова закърняваме, че всичко в ефира ни се поднася безумно смляно, предъвкато, но безвкусно. Къде отиде желанието сам да откриеш, сам да разбереш, сам да изследваш. Къде отиде авантюристичният дух на зрителя да види нещо различно, нещо от друг, невиждан до сега ъгъл, нещо по-тежко за полуприспаното ни съзнание.
Вече изглежда е по-лесно и инетерсно да гледаш N на брой полуголи мъже и жени, пиещи коктейли, разхождащи бронзовите си тела по плажовете на екзотични острови и плюещи по довчерашната си „любов на живота”. О, аплодисменти! Какъв замисъл, каква реализация, каква дълбочина на възприятието, какъв диамант в кичозната корона на ефира!
Поредното душевно тържество е доайенът в ТВ продукциите – Шоуто на Слави. Към него не бих била толкова остра поради няколко причини. Ясно е, че се прави с комерсиална цел, но все пак шоуто е една трибуна за нови таланви в пеенето, в актьорската игра, в танците. "Ку-ку бенд" е второто нещо, заради което бих притъпила остротата на изказа си. Комиците – третото. С хубавото, обаче, дотук. Изтъркани шеги, преиграване, безинтересните гости. Нима професионалистът Слави Трифонов вече съвсем се е изчерпал. Изглежда! Защото ако не беше уникалният талант на Виктор Калев и Краси Радков, ако не бяха виртуозите Евгени Димитров – Маестрото, Цветан Недялков, Илия Илиев и не бяха хилядите таланливи млади хора в България, за да вдъхват живот на конкурсите му, то всичко щеше да е пародия или по-голямото братче на Азис Шоу.
Вече все повече искам да направя филм. И все повече ми се гади. Защото трябва да засегна и най-болната тема – постните, чак отвращаващи рожби на големия екран в последните години. В последното десетилетие почти. Няма вече нищо дълбоко, няма метафора, няма опияняваща динамика, няма замисъл. Има само ефекти и крещящ, разбиващ зрението грим. Не се създават толкова съвършени, многопластови образи като агент Купър от „Туин Пийкс” или замислени, дори меланхолични като Иван от „Вчера”. Вече никой не обръща внимание на тихо ръмящия дъжд по топлия асфалт или на насладата от отпиване на чаша черно горчиво кафе. Никой не търси въздействоето на погледа, на жеста, на детайлното. Всеки гледа да „купи” познато и търсено лице като на Анджелина Джоли, да закърпи набързо някаква идея, ако изобщо такава има, да „стовари” купища специални ефекти върху лентата и да напудри изкуствено продукцията. Жалко и болезнено... за ценителите на истинското...
Защо когато някой разчупва нормите, познатите рамки и се опитва да стъпи на друго ниво, да докосне душата по друг начин, никой не го разбира. И не само това. Напук на целия си труд, мисъл и любов, получава звучен шамар от публиката, че е абсолютен психар, който няма и грам талант.
Затова искам да направя филм. Много искам. И искам никой да не го разбере. Да го оплюят, да не се гледа, дори да се забрави. Аз знам, че ще го помнят тези, в които все още живее усета, които се потапят тялом и духом, които търсят и преоткриват. Онези - малкото останали авантюристи, които обичат да мислят, а не да възприемат вече измисленото. Ценителите. А това е много повече от изветсност и милиони. Да, това ми стига!

П.П. Писано е преди годинка :)

Изкуството наречено футбол!

2009-01-10T07:16:00.000-08:00

Футболът е изкуство!
Може би на някои звучи клиширано, на други пресилено... За мен обаче футболът е нещо велико, съкровено, извисено, твърде лично и в същото време винаги споделено с голяма група от хора. Трудно е да се опише. На моменти дори описанието би било леко противоречиво. Е, който се е докоснал до тази магия, вероятно ще ме разбере.
Още по-странно звучи от устата на момиче като мен, на 21, с дълга коса, без леви наклоностти, нази убеждения или с цял каталог татуировки по тялото.
Въпросът е, че футболът изгражда. Той не е само игра, не е само редене на състав, трансферни прозорци, тактика и милиони. Футболът е доста над това. Прехвърлил рамките на познатото, на спорта, на комерсиализацията. Това е идея, на която се отдаваш, това е емоция, която кара да пулсира всяка товя клетка, това е любов, която е различна от тази към родител, приятел, любим човек...
Футболът ме е възпитал в доброделети, които в днешно време са почти непознати и все по-рядко срещани. Аз ЗНАМ какво е да обичаш истински! Аз ЗНАМ какво е да подкрепяш безрезервно! Аз ЗНАМ какво е да си на страната на кауза, която в момента не е модерна, а отричана и порицавана. Аз ЗНАМ да вярвам истински, с цялото си същество в идеята, на която съм се посветила. Аз ЗНАМ да защитавам безрезервно, безпределно същата тази идея. Аз ЗНАМ да чакам! Аз ЗНАМ да помагам на тези, с които споделяме хубави и лоши мигове, радости и сълзи на стадиона. Аз ЗНАМ що е лоялност. Аз ЗНАМ... футболът е много повече от игра!
Както е казал фубтолният гений Бил Шенкли : "Some people believe football is a matter of life and death. I'm very disappointed with that attitude. I can assure you it is much, much more important than that."
Истина е, драги хора! Който не се е докоснал, той не го е усетил!

End ot part 1

To be continued...

За пейзажа на "Армията"...

2008-10-20T08:16:00.000-07:00

Моля Ви, прочетете някой ден "За пейзажа на "Армията" на Елин Рахнев. Велико творение на велик ум,човек и фен! А ето една снимка на входа на "Сектор Г" на ст. "Българска армия", която аз лично смятам, че е визуалният еквивалент на гореспоменатата статия! Уникално! Снимка : Велко Иванов

:)

2008-10-20T06:15:00.000-07:00

Усмихвам ви се! :)
За сега това. Всичко е една първоначална проба, която ако по-късно погъделичка интереса ми, бих могла да развия... А сега просто ви се усмихвам.